Разяснения за алкалната вода и ORP


Или заслужава ли си да отделим 20 минути за четене,

за да живеем 5 години повече?

 

От Ян Блеър Хамилтън, Изпълнителен Директор на Ion Life Inc.

 

Въпросът е реторичен. Всички знаем отговорът. Но от опит знам, че той придобива някаква важност само за хора, на които им остават по-малко от пет години живот. Често казват, че през последните две години от живота си хората харчат за здраве толкова пари, колкото през целия си останал живот. Опитът ми показва, че това е самата истина.

Няма да губя време да ви обяснявам, колко лошо сте постъпвали, като не сте се интересували от здравето си. Бог знае – всички сме толкова “заети” да оцеляваме в този смахнат свят, че много често здравето ни остава на заден план до момента, когато го загубим. Става, като с колата на сина ми – той не й сменя маслото, защото смята, че нещата траят вечно. Когато бях на 26 години, аз също мислех така.

Много пъти са ме молили да напиша своите виждания за равновесието между киселинността и алкалността и неговото отражение върху здравето. Това обикновено ставаше след един час обяснения за н-ти път! Е, сега ще изложа пред вас великата си теория – всичко за равновесието между киселинността и алкалността. Ако наистина се вслушате в думите ми, ще разберете и ще се захванете да работите по тази основна тайна на здравето.

Защо равновесието между киселинността и алкалността е толкова важно? Защото засяга ставащото на микроскопично ниво в нашите тела. Не на клетъчно ниво, а на ниво атоми. Става дума за електричеството и за начинът, по който в телата ни се произвежда енергия на атомно ниво; за това, което не става, но би трябвало да става; и за това, което ще стане, ако последвате съветите ми. Повечето хора, с които разговарям, вече знаят, че сме прекалено киселинни заради киселинните храни и напитки, замърсяването, начинът на живот, стресът. Почти всичко ни “подкиселява”, включително гледането на новините.

Казват, че трябва да се алкализираме. Но какво, всъщност, означава това? Мнозина смятат, че киселинната вода е просто вода с повече киселинни минерали, а алкалната вода е с повече алкални минерали, като калций, магнезий, калий и др.     Ала се оказва, че киселинната вода съдържа и киселинни, и алкални минерали, просто киселинните преобладават. Очевидно, нещата не са толкова прости, колкото си мислим.

 

Защо обяснявам всичко това? Защото, ако наистина го разберете, ще започнете да мислите по нов начин за своето здраве и за здравето на своите близки. Обичайният начин, нещо да се алкализира, е да налеете вода от чешмата (в нея има и киселинни и алкални минерали) и да й добавите алкални минерали. Какво лошо има в това? Ами, че пиете химически коктейл.   

През следващите 20 минути, ще стигнем доста по-далеч. Да приемем, че имаме вода без никакви минерали, например, дестилирана вода. Добавяме калций. Получаваме алкална вода. Неутралният рН на водата (рН 7) става алкален (рН 8), т.е. десет пъти по-алкален от рН 7. Сигурно си спомняте това от часовете по химия в училище, ако не сте зяпали през прозореца, като мен.

Знаете ли, какво е рН? Съкращението рН идва от френското "peur Hydrogène", което означава “за водорода”, т.е. мярка за количеството водород в течността. Забележете, говорим не за алкализиращи или киселизиращи химикали в течността, а за количеството водородни атоми. Химикалите или минералите просто влизат в реакция с водата и създават водородни атоми.

Защо това е толкова важно? Водородът е нашето гориво. Водородът ни лекува. Водородът е най-важното хранително вещество за нас. Водородът осигурява нашата жизнена сила! рН показва количеството водород в течността, затова рН измерва жизнената сила, която можем да получим от съответната течност.

 

Обратимост на стареенето

Санг Уонг, чудесен американски учен и изобретател от корейски произход, прекрасно обяснява явлението в новаторската си книга “Обратимост на стареенето”. Той казва, че водата има памет. Доказателство за това са смайващите кристали на д-р Масару Емото и ранните трудове на хомеопатите. Санг Уонг обаче отива още по-далече – той казва, че тази памет е във вид на измерима електрическа енергия. Тя може да се измерва във волтове или по-точно миливолтове, защото е много малко, и с времето може да се изгубва. Когато водата е заредена с такова електричество, тя придобива способността да кара атомите на водорода в себе си да приемат две различни форми. Книгата на Санг Уонг описва неговото откритие на йонизирана алкална вода. На 75 години той изглежда и звучи толкова добре, че се надявам и аз да изглеждам така на неговата възраст!

Останете с мен – става дума за съвсем технически въпрос!

 

 

 

Когато във водата има електрическа енергия, тя кара водорода да приема една от двете форми – водород с положителен електрически заряд (киселинна вода), и водород, който се съединява с атома на кислорода и получава отрицателен електрически заряд. Това е основният градивен елемент на самия живот. На химичен език той се изписва така: ОН-. Един атом кислород и един атом водород с отрицателен заряд. Това е йонизирана вода. Тя е заредена с енергия и иска да я “дари” на всеки съответен атом във вашето тяло. Тя се нарича “алкална вода”. 

Въпросните йони или атоми имат способността да ускоряват химическите реакции на другите минерали във водата. Това какво общо има с вашето здраве и дълголетие? Нищо в телата ни не може да се случи без химична реакция, а химичната реакция може да възникне, само когато “електричеството” между два атома е съвместимо. Следователно, можем да кажем, ние сме химичен организъм.

На молекулярно ниво – далеч по-малко от клетките – през всяка минисекунда от живота ни се извършват трилиони електрически обединения и отблъсквания – истинска оргия на единението. Тя се извършва в тялото ви и в този момент, винаги се е извършвала и ще се извършва, докато не бъде нарушено равновесието на киселинните и алкалните реакции, т.е. докато не приключи битката между тях.

Кой печели тази битка между йоните? Всеки път киселината. Всички знаем, че телесните ни киселини превземат и унищожават тялото след смъртта ни. Но, позволете да ви кажа, те правят това много, много години преди да умрем. Даже сега! Разяждат, разрушават, разлагат, изгарят, окисляват. Всичко това е естествена част от уравновесената обмяна на веществата.

Тогава? Животът, който познаваме е вътрешна “битка” между положително заредени атоми (йони) и отрицателно заредени атоми (йони). Със същия успех, но с по-малка точност, можем да кажем, че животът е битка между киселината и основата. Точно за това се отнася рН.

рН = равновесие киселина/основа = йонизиране = ORP

Да се върнем на водата. Когато Н+ йоните в нея са повече от ОН- йоните, тя се смята за киселинна, а когато ОН- йоните са повече от Н+ йоните, тя е алкална.

Тук искам да спра за малко и да обобщя обсъдените вече въпроси. Ще ги подредя по точки:

-          Киселинността и алкалността на една течност се измерва с рН;

-          рН е мярка за количеството водородни йони (атоми);

-          колкото повече Н+ има в една течност, толкова е по-киселинна;

 

 

-          колкото повече ОН-, толкова е по-алкална;

-          от гледна точка на електричеството, киселината и основата могат да се разглеждат, като йони на водорода с положителен или с отрицателен заряд;

-          всички химически процеси в нашето тяло започват и се извършват, когато правилният електрически заряд си намери съответстващ заряд у друг атом. Без електричество нищо не става. Следователно, електричеството и химията в нашето тяло са едно и също нещо.

 

До тук ясно ли е? Ако не, моля, отделете още пет скъпоценни минути и прочетете всичко отначало, защото то е основа за следващите редове и е ключът към тайната на здравето и неостаряването, която ви разкривам.

Така. Водата, значи, може да съдържа водородни йони. Нали не ви пречи, че използвам думата “йони”? Йонът е атом с електрически заряд.

Можем да измерим рН с тест лента или с електронен рН тестер. Той ще покаже число от едно до 14, като рН 7 е неутрално (нито киселинно, нито алакално). Можем да използваме и уред за измерване на ORP, който дава много повече информация. Той ни показва О = оксидиране, Н = намаляващия или отдаващия Потенциал на течността. Това е значението на ORP.

Оксидирането означава способност да оксидира. Да изгаря. Да разяжда. Да разлага. По-горе използвах пример с разлагането на труп. Много е подходящ – трупът оксидира.

Не е лесно да се разбере намаляването (отдаването). В науката то означава да се отдава, т.е. ако една течност има “отдаващ потенциал”, тя отдава енергия на тялото.

Уредът, който измерва ORP, всъщност измерва електрическият заряд на водата и ако показателят е над нулата, тя е оксидираща (киселинна, “крадец” на йони).

Ако волтажът е отрицателен, тя е отдаваща (алкална, отдава)!

Сега вече можем да видим, че става дума не просто за избор на алкални храни и напитки, а за избор на начин за алкализиране, т.е. снабдяване с енергия, която да добавим към нашия запас от йони с отрицателна енергия, и за неутрализиране на положително заредените киселинни атоми в нашето тяло.

Сега стигаме до самата основа – използваме водата, за да доставим тази енергия в тялото си.

Защо това е толкова хубаво за вас? Да хвърлим един бърз поглед на кръвта.

 

 

Както знаем, в кръвта има много вода, следователно и тук двата вида вода – киселинната и алкалната – са в определено съотношение, както вече стана дума. Когато алкалните йони под формата на ОН- са повече, в кръвта има повече кислород, т.е. повече мигновено гориво за живот. Всъщност, ако кръвта ви е съвсем малко по-алкална (от 7.3 до 7.45), ще съдържа около 2/3 повече кислород!

Спомням си първите седмици, когато започнах да пия йонизирана, алкална вода. Бях като дете на Коледа, което става в 3 часа през нощта да търси подаръците! Просто имах страшно много енергия! Разбира се, щом усети, че разполага с нов източник на кислород, организмът ми го насочи за полезни цели. Сутрешната ми енергия бе разпределена през цялото денонощие.

Не е ли възможно, летаргията, която усещате, да се дължи просто на неспособността на кислорода да се пренася с кръвта ви? Можете ли да си представите ефектът от правилното количество кислород в организма на един спортист?

Доста хора ме питат, защо получават такъв тласък от кислородните добавки (водороден прекис). Не е трудно да припозная в тях киселинни хора, хванати в капана на киселинния начин на живот.

  Аз не получавам тласъци от кислородните добавки. Затова заключих, че кръвта ми е алкална и уравновесена, и организмът ми получава от нея необходимия кислород. На хората, които получават тласък, явно им липсва кислород, т.е. те са киселинни. Логично!

Тази информация звучи фантастично, нали? Толкова съм благодарен, че разбрах за киселинността/алкалността! Всички търсим трескаво най-новата добавка или чудодейно лекарство, за да подобрим състоянието си, а всъщност, истинската подкрепа може да дойде от веществото, от което сме направени!

Кое е то? Водата!

Ние сме 70% вода. Но пренебрегваме този факт. Затова сега ще погледнем, как водата би могла да ни промени из основи. За целта трябва да ви покажа, какво става в киселинното тяло. Имайте предвид, че става дума за вас, освен ако не сте онзи един от всеки 100, който е алкален по рождение!         

Да си представим, че сме изгълтали голям бъргър и още по-голямо пълно със захар безалкохолно. Още докато дъвчем, нервите изпращат сигнал на стомаха. Химикалите в устата определят рН на храната и – не ме питайте, как – нервната ви система съобщава на стомаха, каква част от чудовищното ястие “тръгва надолу”.

 

 

 

Повечето хора мислят, че стомахът им е торба, пълна с киселина, където “духовете-разрушители ще го разпльокат”. Това не е вярно! Стомахът е съд с точно определено количество киселина, изчислено от устата (а подозирам, и от очите, защото всички знаем старата приказка за лакомите очи), нито повече, нито по-малко. Ако надникнете в стомаха си, ще видите, че той не е голяма торба и е пълен не с киселина, а със стриктно контролирана смес, която в процеса на еволюцията е постигнала оптимална концентрация, за да разгради храната и да я подаде по-нататък по тракта, за усвояване. Вътре няма да видите и содата бикарбонат. Тя се отделя от кръвта и покрива стомаха, за да го предпази от киселината. Между другото, в стомаха постъпва киселина и от резервите на кръвта, известни като “киселинен буфер”. Ако имам време, ще обясня и защо на хората не им достигат киселини. Но всичко по реда си.

Така, глътнали сте огромната макдоналдовска дажба. Тялото ви е успяло достатъчно добре да разбере, че току-що е погълнало нещо, способно да убива. То (тялото) знае, че ако рН на кръвта падне до неутралната стойност 7, вместо нормалната 7.35, вие ще изпаднете в кома и ще умрете. Точно сега, благодарение на фирмите за бързо хранене и безалкохолни напитки, тялото ви е задръстено с киселина и рН на кръвта ви започва да спада. Надбъбречните ви жлези крещят и ви съобщават страшни неща. Можете ли да познаете, какви? Приемате съобщението като “удар”. Винаги получавате такъв удар, след като “гаврътнете” една кола. Даже ви харесва!

  Надбъбречните жлези са нашата система за ранно предупреждение. Те заповядват на всичките ни системи да оставят всичката си друга работа и да доставят алкални минерали или отрицателен водород, за да неутрализират киселинната храна. Основните ни органи и системи са длъжни да отговорят, защото от това зависи нашето оцеляване. Това става още от времето на палеолита. Когато те преследва динозавър, нямаш време да си “храносмислаш” обядът. Не ти се и налага, защото знаеш, че и в двата случая настъпва смърт.

Но, какво става в стомаха ни? Ами, “тревогата към всички системи” първо стига при панкреаса. Едно от неговите задължения е да отделя алкален хранослилателен сок, за да неутрализира киселините, които вече са се смесили с храната в стомаха ви.    

Лошото в цялата работа е, че сте свикнали да бъде така и не само ядете бъргър, пържени картофи и безаколхолно за обяд, но пропускате и по някоя бира, ядете много плодова захар, защото някой ви е казал, че трябва да ядете много плодове, а в работата непрекъснато ви стресират. Така непрекъснато крадете от панкреаса и той най-накрая се изтощава – в един момент просто няма какво да отдели.

 

Следващата спирка на сигнала за тревога са тъканите. “Алкали? Алкали? Някой да има алкали?” – “Извинете, тук няма такива.” Следват костите и зъбите. Излиза, че за да задоволим киселинния си навик, разрушаваме собствения си скелет.

Междувременно, рН на кръвна застрашително намалява и стомахът получава нареждане да спре работа. Налага се, тялото да използва ограничената си налична енергия за алкализиране на смъртоносната киселинна храна. Какво прави то? Праща полу-смления макдоналдов товар в червата.

Товарът е киселинен, не е смлян изцяло и е на буци. Горкият стар панкреас, пазител на портата към червата, не може да промени нищо, само изпълнява задължението си да ги пази. Сцената прилича на филм – камион с токсични отпадъци се промъква покрай безпомощната охрана. Товарът се просмуква в червата. А те са, както казват докторите, “лениви”, защото вие от много време сте киселинен (запекът е вторичен продукт от повишената киселинност на кръвта – водата от изпражненията се задържа в стомашната кухина, за да подпомогне изхвърлянето на отпадъка). Червата се движат бавно, защото са задръстени с твърди изпражнения. Тези изпражнения са киселинни и при преминаването си изгарят чувствителните всмукващи власинки по чревните стени. Понякога даже пробиват стените и се изливат в коремната кухина заедно с гадния, загнил, киселинен отпадък, който само до преди няколко часа е бил на рафта до шибъра на заведението за бързо хранене.

Стигаме до момента, когато всички поражения на излишната киселина се обръщат против нас и нашето здраве, сега и особено в бъдеще.

Но преди това, знаете ли, какво, всъщност, е свободен радикал? Това е положително зареден кислороден атом или йон. Както вече разбрахме, той причинява оксидиране. Разгражда нещата, изгаря, разлага.

В съвършеното тяло всичко е съвършено. Свободният радикал има съвършено предназначение да се движи като малък разсилен, да влиза в реакция с отпадъка, токсините и гнилостните процеси, да ги оксидира и да ги разгражда на съставните им компоненти.

Отбележете, казах, че това се случва в съвършената система. Киселинната система обаче не е съвършена. Както вече стана дума, практически всяка система в киселинното тяло е под обсада и работи с много по-малка мощност, от проектната. Затова нещата се объркват. Системите или преработват, или недоработват, или правят нещо, което не трябва. Същото става и със системата на свободните радикали. В състояние на обсада, т.е. киселинност, тя произвежда прекалено много свободни радикали (е, по-добре повече, отколкото недостатъчно!).

 

Малките трудолюбци щъкат насам-натам и оксидират не само разложената храна и отпадъците, но и здравите клетки. С една дума, карат наред! Затова учените казват, че свободните радикали ни състаряват. Те са киселинни, т.е. имат положителен заряд и действат в отговор на киселината в една киселинна система.

А как е предвидено да действат? Какво да правим с цялата тази каша? Виждаме лъскавите реклами за антиоксиданти на капсули, таблети, във вид на екзотични сокове и всякакви други подобни и харчим по шест, седем, десет долара на ден, за да се тъпчем с тях.

Какво всъщност има в малките капсули? Има химически клетки с това, за което вече говорихме – Н- водородни йони, големите дарители, отдаващите спасители на живота! На хората се внушава, че трябва да приемат антиоксиданти на хапчета, вместо да пият алкална вода, заредена с отрицателен водород! Каква постановка! Големите компании печелят милиони!

Ала действа ли наистина водата? Преди три години, три дни стоях на нашия щанд на една изложба за здравни системи. След три дни непрекъснато говорене някой ми каза, че на един щанд можело да се провери антиоксидантната способност на организма. Отначало ми се стори, че не съм разбрал правилно. Бях прекалено уморен. Но процедурата беше безплатна, моментът беше спокоен и аз отидох да видя, за какво става дума. Нищо необичайно – един човек, един компютър и резултат от теста, отпечатан на принтер. Човекът се опитваше да продава антиоксиданти на хапчета. Зарадва ми се.

- От три дни не съм спирал да говоря, - казах аз. – Дали ще стане нещо?

- Говоренето няма значение, - отвърна той. – Апаратът измерва каротина в кожата. Това е най-добрият показател за антиоксидантната способност на организма.

- Кой резултат е добър? – попитах.

Той обясни, че най-добрият резултат е 30 по компютърната скала и че много малко хора са се доближили до него.

Аз протегнах китка, той ми постави сензора и след минута резултатът излезе на принтера. Човекът се озадачи.

- Сигурен ли сте, че не пиете никакви антиоксидантни добавки? – попита ме той с леко подозрителна въздишка.

- Сигурен съм, никакви, - отговорих аз. – Защо?

- Защото вашият резултат е най-високият измерен за цялата седмица. Вие сте над максималния показател. Имате 40! Как го постигате?

- Пия алкална вода, - отговорих и го погледнах в очите, за да видя реакцията.